2.Основни елементи в езика С++

• Ключови думи

Това са запазени думи, с помощта на които се съставят езиковите конструкции. Ключовите думи се записват с малки букви. Част от ключовите думи в езика С/С++, предназначението на които ще бъде изяснено по-късно, са:

break, case, char, const, continue, default, do, double, else, enum, extern, float, for, goto, if, int, long, return, short, signed, sizeof, struct, switch, typedef, union, unsigned, void, while.

• Идентификатори

Идентификаторите са имена на обектите от програмата. Идентификаторите се записват с латински букви, /малки и главни/, арабски цифри и долно тире / _ /. Трябва да започват с буква. Малките и главни букви са различни символи, например Name, name и NAME са три различни идентификатора. Идентификаторите могат да бъдат произволно дълги. Обикновено компилаторите различават първите 32 символа. За идентификатори не могат да се използват ключовите думи в езика. Идентификаторът трябва да напомня за обекта, който означава. Това спомага за четливостта на програмата.

• Понятие за тип на данните

Обработваните данни могат да бъдат от различни типове, например цели числа – от тип int, реални – от тип double, символни данни – от тип char. За всеки тип данни в паметта се заделя точно определен брой байтове, в които се записват конкретните стойности. Това води до оптимално организиране на изчисленията и рационално използване на паметта.

• Константи

Константите са обекти, които не променят стойността си по време на изпълнение на програмата. Означават се с идентификатори и могат да съдържат стойности от точно определен тип.

Дефиниране на константа:

const тип идентификатор = израз;

const double Pi = 3.141516;
const int N = 100;

• Променливи

Променливата е величина, която може да променя стойността си по време на изпълнение на програмата. Променливата се означава с идентификатор. Променливата може да приема стойности от точно определен тип.

Дефиниране на променлива:

тип идентификатор;

double viskozitet;
double molna_massa;
или
double viskozitet, molna_massa;

При дефинициране, на променливата може да се зададе начална стойност по следния начин:

тип идентификатор = израз;

double radius = 2.45;

• Валидност на дефинициите

Всички обекти / константи, променливи и др./, които се използват в програмата, трябва задължително да бъдат дефинирани. В зависимост от мястото на дефиницията в програмата обектите се делят на локални, глобални и външни. Локалните обекти са валидни / видими/ от мястото на дефинирането до края на блока, в който са дефинирани. Глобалните обекти се дефинират преди функцията main. Те са валидни в main и в другите подпрограми, включени в програмния файл. Външните обекти са дефинирани в друг програмен файл, включен в програмата с клауза #include.