12.4. Понятие за прототип / декларация на подпрограма/. Пример Всяка подпрограма трябва да бъде дефинирана самостоятелно. Не се допуска в блока на една подпрограма да бъде дефинирана друга подпрограма. Една подпрограма може да извиква друга подпрограма, а в нея може да се извиква трета подпрограма и т.н. Всяка подпрограма трябва да бъде дефинирана преди главната функция main() или преди подпрограмата, в коята се извиква. Така, функцията main трябва да бъде дефинирана след останалите функции. Ако това правило не е спазено е необходимо в началото на модула да се декларират всички подпрограми, като се запишат техните прототипи. Прототипът има вида: тип аа име_на_подпрограмата(формaлни параметри ); Типът може да бъде и void. Примери за прототипи на подпрограми: int Cub(int I); void printRows(int N); int funA(int x , int y ); Възможно е имената на формалните параметри да не се пишат, но техните типове се пишат и се отделят със запетая задължително: int Cub(int ); int funA(int , int ); Прототипът се използва и в случай на разделно компилиране на файлове, когато една подпрограма е дефинирана във файл1, а се извиква във файл2. Прототипите /декларациите/ се записват в началото на програмния файл, преди функцията main(). Дефинициите на подпрограмите могат да бъдат по-надолу, след дефиницията на main(). • Пример. Процедурата readMas въвежда елементите на едномерен масив, които се извеждат в main.
Подпрограмата readMas е дефинирана след главната функция main(), в която се извиква. Затова, в началото на файла е зададен нейния прототип.
|