Според тази хипотеза материалът се разглежда
като изотропен, т.е. има едни
и същи свойства във всички направления, прекарани в дадена точка.
В действителност реалните материали са само
приблизително изотропни. При решаване на редица задачи на Приложната
механика се налага да се отчита анизотропността на материалите - различни
свойства в различните направления. Типични примери за анизотропни (ортотропни) материали са иглолистното дърво, стъклопластите,
текстилните материали, при които се наблюдават подчертано различни
физико-механични свойства в две взаимноперпендикулярни направления.
|