Приложената
върху тялото двоица сили се
стреми да завърти тялото. Мярка за този въртящ ефект е моментът на двоицата, който е “свободен”
вектор (може да се постави перпендикулярно във всяка произволно избрана
точка от равнината на двоицата - фиг.1 и фиг.2) с големина [N.m] и посока, определяна по правилото на
дясната ръка.
