Понятието
за скорост интуитивно се свързва с изминаване на някакво разстояние и
времето, необходимо за тази цел. Скоростта е векторна величина и за
дефинирането ù се ползва векторната
форма на закона за движение.
Скоростта на точка
представлява първата производна на радиус-вектора спрямо времето (фиг.
1):
, [m/s].
Векторът на скоростта е
насочен винаги по тангентата към нейната траектория и има посока,
съвпадаща с посоката на движение на точката.
фиг. 1
При декартовата форма на закона за движение векторът на скоростта
се определя с помощта на проекциите му върху координатните оси:
; ; .
Големината на скоростта се определя от уравнението
.
Направлението на скоростта
се определя посочните косинуси на ъглите, които сключва с всяка
от координатните оси:
; ; .
Ако законът на движението е
даден в естествен вид, мярката
на вектора скорост, насочен по допирателната към траекторията, е
,
а
големината му е .
|