|
Ускорението е векторна
величина и характеризира изменението на скоростта с течение на времето по
големина и направление.
При
задаване на движението по векторния
метод ускорениетото е първа производна на скоростта и съответно втора
производна на радиус-вектора спрямо времето (фиг. 1):
 , [m/s2].
 фиг. 1
Намирането на ускорението
при закон за движение, зададен в координатна
форма, следва от определянето на проекциите на ускорението върху
трите координатни оси, а именно:
 ;
 ;
 .
При извесни  ,  и  големината на
вектора ускорение се определя от уравнението
 ,
а направлението и посоката му –
посредством съответните посочни косинуси
 ;  ;  .
Ако законът на движението е
даден в естествен вид,
ускорението се определя от проекцията му върху осите на естествения
тетраедър (тангента, нормала и бинормала):
 ;  ;  ,
където  е радиус на
кривината на траекторията в дадената точка. Величината  се нарича тангенциално ускорение, а
 – нормално ускорение.
Големината на пълното ускорение се
определя от израза
 , а направлението му чрез
 ,
където  е ъгъл между
нормалното и пълното ускорениe.
|
