|
Закон на движение на материална точка (т. М) е
уравнението или уравненията, позволяващи във всеки момент от време да се
определи положението на точката в пространството.
За задаване на закона на
движение се ползват три основни
метода (фиг. 1):
 фиг. 1
◊ Вeкторен метод - Положението на точката се
определя от нейния радиус-вектор, който се дава като функция на времето:
 .
◊ Координатен (декартов) метод - Положението
на точката спрямо неподвижната координатна система Oxyz се определя от трите ù
координати, които са функция на времето
 ;  ;  .
При движение в равнината Oxy законът на движение се дава
с първите две от горните уравнения, а при движение само по оста Ox - само с първото от тях.
◊ Естествен
метод - Законът на движение се дава с естественотo уравнение
 ,
където  е криволинейната
координата, която определя движението на точка М върху кривата.
Абсолютната стойност на криволинейната координата е дължината на дъгата,
отчитана от една начална точка М0. При този метод кривата, по
която се извършва движението, е предварително известна.
|
