|
Използваните в Приложната механика теоретични
модели на конструктивните елементи (изчислителни схеми) се получават от действителния обект
посредством схематизация на свойствата на материала, геометрията на
реалния обект и натоварването му.
◊ Схематизация
на свойствата на материала
Свойствата на материала се схематизират на
базата на някои основни хипотези: - хипотеза за
непрекъснатост и еднородност на материала; - хипотеза за
изотропност на материала; - хипотеза за
идеална еластичност на материала.
◊ Схематизация
на формата на конструктивните елементи
Въпреки голямото разнообразие на
геометричните форми на конструктивните елементи (фундаменти, плочи,
болтове, лагери, валове, зъбни колела и др.) те се привеждат към следните
основни схеми - масивни тела,
черупки и плочи, греди.
◊ Схематизация
на натоварването
Натоварването на даден конструктивен елемент
се определя от действащите върху него обемни и повърхнинни външни сили.
Като частни случаи на последните се разглеждат съсредоточените товари
и разпределените товари.
Наред с това натоварването върху реалните
обекти може да бъде прилагано статично и динамично.
|
