Дисциплината "Фазови равновесия в силикатни системи" има за цел да даде на студентите най-важните знания за фазовите равновесия в едно-, дву- и трикомпонентни оксидни и неоксидни системи, явяващи се физикохимичната основа за получаването на различни по състав материали; стъкловидни, стъклокристални, керамични, композиционни. В курса се разглеждат основните типове фазови диаграми, начини за изобразяване, теоретично и експериментално построяване. Методи за триангулация при формирането на няколко равновесни фази. Квазибинарни разрези, видове политермични и изотермични сечения. Разгледани са особеностите на фазовнте диаграми на силикатна , боратна, фосфатна, алуминатна, титанатна, феритна, цирконатна основа, на някои водносолеви и смесени системи с участие на безкислородни съединения. Наличие на евтектики, перитектики, сингулярни или несингулярни дистектики, образуване на нестехиометрнчни фази, синтектично или монотектично превръщане. Метастабилно състояние на определени полиморфни форми на силикатните фази, представляващи интерес за практиката, роля и влияние на различни добавки върху стабилизирането им. Всяка от темите в лекционния курс следва следната последователност: исторически преглед на фазовата диаграма, съвременни данни, кристалохимични особености на фазите, анализ на фазовото равновесие в системата при изменение на концентрацията и температурата, метастабилни фази, микроструктура, развитие и връзка със свойствата, практическо значение на фазовата диаграма за синтез и прогнозиране на конкретни материали.