Научно- изследователската дейност в Катедрата е ориентирана, както по отношение на фундаментални изследвания, така и в технологично или инженерно направление- силикатни технологии за синтез на традиционни и авангардни материали (стъкла, керамика, свързващи материали, композити и т.н.). Стратегическите направления за развитие на научно- изследователската дейност на Катедрата са в съгласие със световните тенденции в областта на силикатната наука и силикатните технологии с фокус върху модерното материалознание и инженерство. Основните насоки на научно- изследователската дейност в Катедра “Технология на силикатите” са представени по- долу:
- Мокро- химични методи за синтез на материали, включително зол- гелни процеси
- Наноразмерни материали и технологии за техния синтез: високодисперсни керамични прахове с висока активност, нано- покрития и др.
- Оксидни и безкислородни труднотопими керамични материал за енергетиката, електрониката, твърдооксидните горивни клетки (SOFC) и конверсия на енергия
- Неорганични мембрани – синтез, охарактеризиране и приложения
- Нови и комбинаторни методи за синтез на материали
- Физико- химично охарактеризиране (структура и свойства) и оптимизация
- Оползотворяване на промишлени отпадни материали в силикатните технологии
- Разработване на нови технологии и суровини за традиционната керамична промишленост.
- Специални керамични материали
- Стъкла и стъклокристални материали с функционални свойства (биоматериали, имобилизация на токсични отпадни материали, микроторове), твърди електролити, нелинейни оптични материали, магнитни, свръхпроводими и полупроводникови материали
- Стъклообразуване и структура на нетрадиционни стъкла (ТеО2, V2O5, SeO2, TiO2, Bi2O3, MoO3, WO3, Fe2O3 и др.).
-Древни стъкла – археология, състав и технология за синтез.
- Енергийна ефективност – моделиране, симулация на горивните, топлообменните, масообменните и аеродинамичните процеси в агрегати на силикатната промишленост
- Използване на възобновяеми енергийни източници като топлоносители в силикатните производства.
- Модифициране свойствата на циментови разтвори и бетони чрез използване на неорганични и органични добавки.